bgonair.bg     radio.bgonair.bg     brandnew.bg     alpharadio.bg
 
 
 

Пясъчник за мъже

Любопитни факти около най-лудото състезание на планетата
 

Спорът за това кой е “най-мъжкият” моторен спорт съществува от десетилетия. Още от времето, когато Джеймс Хънт се разхожда бос, пушещ и обграден от красиви жени в питлейна на Формула 1, а хладнокръвният Ари Ватанен разорава отсечките на набиращия популярност Световен рали шампионат със своя Ford Escort RS1800. Без значение обаче на коя страна симпатизират – на пистовите състезания, където всяка грешка се наказва, но пилотите се намират в контролирана среда, или на рали надпреварите, където във всеки момент някое дърво може да стане най-добрият ти приятел – феновете остават единодушни. За “24 часа на Льо Ман” и Рали „Дакар” се говори или добро, или нищо.

ОБЯСНЕНИЕТО Е ПРОСТО – тези състезания за издръжливост комбинират в себе си най-трудното от двата свята. И тъй като фамозното денонощие на пистата “Сарт” ще се проведе чак през юни, е време да обърнем внимание на Рали „Дакар“, което по традиция стартира в самото начало на годината. Какво кара всички тези мъже и жени да рискуват живота си всяка година? Колко им струва приключението “Дакар”? Кои са най-куриозните случки в историята на състезанието и защо хората никога няма да спрат да търсят самотата на пустинята? Auto On Air се опитва да отговори.

Идеята за подобно приключение се заражда в главата на мотоциклетиста Тиери Сабин, когато той се губи в либийската пустиня през 1977 година. Френският приключенец вижда чудесна възможност за организиране на регулярно състезание в отдалечени и крайно неприятни райони, където състезателите да докажат възможностите си – своите и на машините. В края на същата година Сабин организира надпреварата със старт в Париж и финал в сенегалската столица Дакар. Французинът посвещава няколко години от живота си в организиране на състезанието, което предстои да се превърне в емблема. През 1986 организаторът умира, след като хеликоптерът, от който съглежда етапите, катастрофира, погълнат от пясъчна буря в дюните на Мали. По-късно прахът на французина е разпръснат над Сахара, където безвремието и постоянно променящият се пейзаж го вдъхновяват да създаде най-лудото състезание на планетата. И какво по-лудо от това да се загубиш и да се въртиш в кръг четири дни, без съвсем да си наясно къде се намираш. Точно това изживяват 40 пилоти, които три години преди смъртта на Сабин са застигнати от пясъчна буря в част от Сахара, намираща се на територията на Нигерия. Този път всичко приключва благополучно и дезориентираните участници се добират до финала на етапа, макар и крайно закъснели.

ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА, смъртта на Сабин е и първият инцидент с фатален край в Рали „Дакар“, който ще поведе колоната от смъртни случаи в почти всяко от изданията на надпреварата. За 34-годишна история състезанието е донесло смъртта на около 60 души. Организатори съобщават, че през всеки ден от състезанието медицинският хеликоптер отвежда по 4-5 пострадали към най-близката болница. Наранявания от ранга на тежки фрактури, мозъчни сътресения, вътрешни кръвоизливи са нищо повече от ежедневие. Може би точно заради това през тази година за здравето на участници и съпътстващ персонал ще се грижат 52-ма доктори и медицински сестри.

В края на 80-те се разгаря спор дали маршрута на ралито трябва да минава през Африка, или не. Местни представители опровергават главния аргумент, че състезанието носи финансови дивиденти на бедните региони, развивайки търговията и услугите. Според тях отборите носят всичко необходимо със себе си и рядко пазаруват или използват някои от ресурсите, които могат да им предложат африканските страни. Организаторите дори са обвинени, че автомобилите генерират огромно количество прах, преминавайки през сухите етапи, които пречат на хората и земеделието. Обект на критика са и зачестилите случаи на ударени от колите добитък и хора. През 1988 сенегалската информационна агенция PANA определя инцидентите като “незначителни за организаторите”, а ватиканският вестник L’Osservatore Romano стига още по-далеч, заклеймявайки Рали „Дакар“ като “вулгарна демонстрация на сила и благосъстояние на места, където хора продължават да умират от глад и жажда”.

През 1990 в Алжир изчезва екипажът на Peugeot 405, състоящ се от сина на тогавашния министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър. Докато поправят автомобила си, Марк, неговата навигаторка Ан-Шарлът Върни и техният механик са обградени от джипове на бунтовници, виждащи в тях идеален шанс за привличане на международно внимание. Алжирски военен хеликоптер обхожда отсечката, от която Тачър и компания изчезват, като единственото, което констатира е, че колата им е забелязана изоставена на 50 км от маршрута. В крайна сметка тримата са освободени и невредими се прибират у дома.

ПОСЛЕДНИЯТ ПИРОН В КОВЧЕГА на “африканския Дакар” се оказва убийството на четирима френски туристи в Мавритания през 2008. Ислямската страна, през която колоната състезатели преминава, бе обвинена, че поддържа „кръстоносци, изменници и  неверници“, а организаторите са определени като „нео-колониалисти“. Отговорността за убийството поема Ал-Каида, а организации, свързани с терористичната групировка отправят преки заплахи за сигурността на участниците. Състезанието през 2008 е прекратено, а легендарният керван никога повече няма да се завърне в Африка.

През 2013 грандиозното предизвикателство започва на 5 януари и ще се проведе на територията на Чили, Аржентина и Перу, където теренът е подобен, а местните са по-дружелюбни. Да участва в състезанието може всеки, който успее да отговори на финансовата част от “сделката”. Често сред феновете на “Дакар” се появява въпросът защо даден участник ремонтира сам своя автомобил в бивака, а не разчита на приятелската помощ на механици. Истината е, че всеки допълнителен човек в екипа на състезателите струва скъпо. Така например, участник при автомобилите трябва да плати 11 000 евро за себе си, точно толкова за навигатора, както и за всеки друг член от екипажа. Таксата за самия автомобил е точно 3100 евро, а в цената не е включен транспортът на машината и хората до мястото на събитието, нито документацията. Подобни са сумите при мотоциклетите, четириколките и камионите.

През тази година състезанието започва от столицата на Перу – Лима – след което участниците ще трябва да се доберат чак до Сантяго в Чили, преминавайки през 5000 от най-неблагоприятните за шофиране мили. По време на първата отсечка, която е дълга само 13 километра, машините ще се сблъскат с пясъчни дюни. Това е новост за “Дакар”, където обикновено пустинята има централно място в изживяването. По време на първия ден през миналата година смъртта си намери аржентинският мотоциклетист Хорхе Мартинез Боеро. Всички се надяваме първият ден от състезанието през 2013 да не продължи традицията.

И все пак винаги се появява въпросът защо? Много от състезателите са напълно наясно, че нямат никакъв шанс да спечелят срещу колосалните заводски отбори в своите класове. Те искат просто да се доберат до финала и да докажат, че Дакар изсмуква всичките им сили, но въпреки това те са успели. Наскоро един от състезателите заяви, че всичко е въпрос на инат. Двуседмичен инат. Не всеки го може.


Edit your submission

Topics: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

© 2017 Auto On Air, Всички права запазени. Този уебсайт е създаден от
 
 

Вход